„През всичкото”

През полетата на вечните и незабравимите ни мигове,

през пясъка на морската душа, която днеска плаче,

през полъха на малките-големи чувства, дето мигат в душите ни,

през истината и лъжата, през времето на необятното,

аз ще продължавам да търся пътя към сърцето ти,

ще продължавам да се боря да остана там, ако го стигна.

През горите на самообвинението и на раздорите,

през огъня на кладите, през ледените зими в настроенията,

през камъните, които чакат да ме спънат, през препятствията,

през  страха на хората, които не разбраха,

аз ще продължавам да търся пътя към живота ти,

ще продължавам да опитвам да се превърна в тази, която винаги си чакал...

През бездните на нищото, в които все потъвам,

през бягството чрез полета на птиците,

през удари с камшик дълбоко в душата ми,

през всичко ще премина, щом имам малката надежда само,

само малката надежда да те имам и да вярвам,

да вярвам, че ми вярваш и че знаеш, че ме имаш вярна.