"Защото ти така поиска"

Сега боли. Като трън в сърцето си забит.

И то кърви. А не спира да те търси и да пита.

Защо, кажи? Нима бе слаб, нима бе малък?

Нима харесва ти да бъдеш жалък?!?

Не осъзнаваш? Не приемаш? Не разбираш?

Ти просто не желаеш, защото си страхливец!

Сега съм тук и съм сама. А снощи?

Питаш ли къде пак бях? Аз ще ти кажа

И какво направих. С точност.

Ранявах се. Забравях те. Опитвах. Но не се получи.

Пореден опит и поредна битка с запомнените ти усмивки!

Ти все се появяваш, не изчезваш, не преставаш!

Аз те гоня – ти се връщаш! Аз те искам – ти не идваш!

А когато си до мен е само във сънят ми.

Питаш ли ме исках ли да бъда с друг?

Исках ли да бъда там?

-         Да, желаех!

Дали целувките му пареха, дали боляха?

Ще ти кажа. Трябва да го знаеш.

Той не е любов, не е заблуда, не е лудост.

Той е нищо в сравнение с тебе.

Но ми харесва да съм с него, за да спра да мисля,

За да се усмихна. А когато ме целуне –

Не боли, не усещам даже нищо. Не ми вярваш?

Погледни в очите мои, хайде, виж ги!

Не мигам! Не мърдам, а сълзите капят!

Не искам! Не давам, но те не престават!

Дали щях да съм там, ако ти беше с мене!?

Аз те обичах! Ти беше ми всичко! Не си и помислях!

Сега вече знаеш. Сега ме обиждаш и псуваш.

А може и да се преструваш, че не съществувам.

Но, виж, аз знам, че боли те, защото ревнуваш,

Аз знам, но кажи ми – аз ли поисках

Да се сбогувам!?

 
Мартина Ламбова