“Защо“

Къде си? Не мога да те стигна! Къде си?

Не виждам ли? Къде си та ме викаш?

Ослепях ли? Глуха ли съм, мъртва?

Тук ли си? Защо? Нали бях сбъркла!?

Нали съм мързел, нали не струвам?

Нали се правиш уж, че не съществувам!?

Нали съм лоша, подла, все съм крива?

Защо тогава, обич, защо се правиш, че си пак реалност?!

Нали ми се кълнеше, обещаваше лоялност!?

Нали аз и ти се допълвахме до цялост?

Къде си? Защо пак идваш?

Мойте мисли не могат да са твоя щаб квартира!

Сърцето ми, като го пипнеш, пак се ражда и умира!

Душата обгорил си в мене с твоите преструвки!

Кажи ми, как да те приема, обич моя, някой ден в моите прегръдки!?

Ти няма и да дойдеш в реално време, зная.

Няма да се сетиш може би, нали това бе краят?!

Но защо пак ме преследва споменът за тебе -

Живият спомен за нашето хубаво време!?

Хайде! Тръгвай! Махай се от моите минутки!

Но да знаеш, хей, Любов,

Ще те чакам пак да дойдеш в сънят ми!

 Мартина Ламбова