"В твоите забравени очи"


В твоите забравени очи

ще открия ли някой ден отново светлината?

Ще погледна в тях, нали?

„Може би!” с тъжен вик крещи ми тишината.

* **

Знаеш ли, аз някога оглеждах се в тях

и там усещах топлината, която имаш.

Бях себе си! Щастлива ли не бях!?

Та аз със щастието се сливах!

Но срина се светът и всичко се покри със прах

и аз побягнах, защото бях страхлива.

Изплаших се, че няма да те имам и си тръгнах,

отидох си, за да не те загубя!

                            ***

И твоите очи ще помня още дълго,

ще сънувам тях докато ме има,

дано и ти да ме обичаш,

обича най-силно този, който иска,

който иска, но не има!

Мартина Ламбова